15.00 лв.

Социалната работа с безпризорни младежи с девиантно поведение предполага включването в професионалния инструментариум на специалиста на разнообразни теоретични знания и практико приложни умения. Това означава, че интерпретативната парадигма и наборът от психо социални интервенции може да варира в много широк диапазон, зависещ от теоретичната и социално-терапевтична ориентация на професионалиста.

В процеса на социална работа с младежи с девиантно поведение има етап, чиято значимост често бива пренебрегвана, въпреки че е условие за успеха, с който ще бъде воден индивидуалният случай. Това е етапът, в който се изгражда и засилва мотивацията за промяна в клиента, така че да участва ангажирано в процеса на преодоляване на конкретна трудност или проблемно поведение[1].

Ако клиентът не бъде „спечелен“ още в началния етап от работата по случая, е много вероятно по-нататък ролята му да се изчерпва до тази на потребител на определена социална услуга, т.е. необходимостта от промяна да не е вътрешна потребност и приоритет, а продиктувана от външни фактори и обстоятелства.

[1] Карагьозов, И. Психологически проблеми на девиантното поведение. 2002 г.